По тия, нашите места, беше още турско. Ходеха комити по селата.Еднъж отидах горе, при бравите. Отдалече слушам - кучетата лаят. Гледам - чобанинът търчи към мене, ама пострашнял, като да е жив закопан. Думам му:
- А бе, Кръстьо, да не си болен нещо?
- Ах - каже - аго, остави, тука има комити... Като кажеше „комити”, мен ми загаряше на корема.
Помислих да се върна, ама гледам: отзад двамина вървят по мене. И рипнах от коня. Какво да правя? Пък там, край огъня, при овцете, седят 30-40 души на колело. Сабите им на една страна, манлихерките на друга. Викат ми:
- Я ела тукана! Отидох.
- Иди - каже комитета - да фатиш един овен от твоите, ама от твоите. Чузд да не фатиш. И хубав брав да фатиш.
Имаше един овен, да ти е драго да го гледаш - хубав, як, с тюмбелек [*]. Фатих го. Водя го таман при войводата, при големеца. Жално ми е за овена, ама ми е по-жално за мене си. Войводата ме погледна, па грабна ножа:
- Да те вземе дяволицата, оти тоя овен водиш?
- Ти рече убав овен да доведа, па тоя на 500 овце е най-убав.
- Ами кой ще ти води овцете, бре?
- Има и други - думам.
- Да го пуснеш - вика, - че сега ще ти отсека куфарицата! [*] Гледай го ти, не му е жал за такъв овен!
Как ще го верувам? Комита!
- Пусни го - вика - и фати друг.
Доведох им друг - заклаха го, одраха, туриха да се пече. Думат ми:
- Остани да го изядем!
Бе, как ще ям чеверме, я треперя. Думам на чобанина:
- Иди речи на войводата, ако ме коли - да ме коли, я няма да ям чеверме. Работа имам в село.
Отиде Кръстьо, поговориха-поговориха, па ме викна войводата:
- Земи кожата на овена, ще я носиш на баща си. И много здраве от мене ще му носиш.
Рипнах на коня, до обед дойдах тукана. Отворих двора, баща ми се изплаши:
- Оти бре така?
Разправям му. Той ме слуша, мисли, па дума:
- Добри люде ще са, щом за един брав им е домиляло. . . Нас ни плашат с тях, па те и нашето имане чуват; дето се вика, тръгнали са курбан да стават... Добри люде ще са, добри!..
Разказал: Ю. ДАРАКЧИЕВ
Записал: Р. Христов
*
тюмбелек - голям хлопатар
куфарица - глава
