Не, не става дума за Моцарт и за неговата безсмъртна музика...
Става дума за тая музика, която ни залива като помия и както и да се нарича - чалга, попфолк или каквото и да е. Става дума и за някакво циганче, незавършило шести клас, с рокли, грим. За него внучката ми ме пита: ”Защо тия батковци се женят?” И няма как да и отговоря. Не става дума даже за определен музикален жанр..
Това е и спомен за едни отминали, не много далечни времена, за времена на заблуди и атеизъм. Времена на фалшива история и политически предателства.
Но и едно време далеч по-одухотворено, с по-истински човешки чувства и страсти... Нека си го кажем и с малко родопски думи.
Ергенчета, надянали нов кат дрипи. Моминки- цяль ден брали и низали тютюнь, надвечер борзаха от катраня да са измият, да се понагласьот и – в читалищено. Забава. Какъв заряд имаше в тая простичка дума. Но за почти всички тя беше събрала в себе си желание, трепети, чувства... Без никакъв сценарии - спонтанно и естествено. Започваше се с танга, валсове. Постепенно позагряли групи искаха нещо по-бързо - румба, туист. Други се подсърдеха. По им се щеше да танцуват “по-прилепено". Баби, майки с фенери внучки и дъщери чакаха. Случваха се и разговори като: “Ни вúдя ли, мари, ваша Мия са бе яце флепúла в Коля! Пóдумай хи!...”
Нах среде нощ в читалищено вейке лампа ни святеше. Туф-там позагечили хлопнеха врата, куче излаеше... И мине са ни мине, засвиреше я акордеон, я китара. В по-далечни времена - грамофон с пружина... Серенада... Смесят са гласове на ергенчета, поразминат се, кой по-височко, кой по-ниско. Под момини кóщи, разбира се и то на по-лични моми, по-голямки. Попее са, лампа са святне и изгасне, като за “мерси”. Ех, лáхваше са и адосан и уморен бубáйко да са разрýка, да ги “подбере”. Имаше случай на рипкане през бъзанóци и коприви. Аднó са бе не уздáло и в хальова лочка са бе буботнало! Цала нощ гу са мúли, трúли и прáли...!
Не беше каква да е тая музика, лятно време премесена с песен на щурци. Пролетно време и подзимашно, вятер подуйне, куче излае, кокошка са разсóни...
И си викам... Какво ще да е това “музикални стойности” дето са го учени люде казали. Нали песента се създава, както се вика по нашенски, “да разтехни душота, младо сорце да са поразхлопе...” Времена, времена... и нрави! Не ми се говори какво е днес. Стойностната музика се слуша от много, много малко хора. Един мръсен музикален поток се излива навсякъде. Как да научим децата ни кое е стойностно и кое не е, когато от 4-5 годишна възраст се вживяват в чалгата? Та това няма как да се научи, няма къде. В обстановка на тотална чалгаджийска среда.
Готов съм да бъда наречен какъв ли не, да бъда обвинен в това, че не съм в крак с времето. Но не съм готов да слушам Азис и нему подобните музикални недоносчета и извратеняци, колкото и да ми опонират, че имали ”ангелски гласове”. Истинската, стойностната музика от всички жанрове я има и ще е я има. Лошото е, че тя не влиза в ушите, още по- малко в душите на младите хора. Може би само на нищожно малка част от тях.
А всичко започваше от две простички думи, произнасяни с трепет - “забава” и “серенада”.
Спомнил си и написал: Ангел Шеев - Шею
