Почти неволно двамата старци се изплъзнаха от работата в двора и се примъкнаха тихомълком под сянката на судурмата. Баш там се намираха две пънчета и една тарга бира. Почнаха я.
Тез дъртите бяха дядо ми и брат му. Аз ги харесвах долу-горе, те мен - не.
Дядката ме зерна че наблюдавам внимателно и се разчуства. Каза:
- Вър до Еленка да земиш едни цигари. Ша земиш серт. Ако няма серть, ша земиш по-дерть.
Отидох до павилиона на леля Еленка и взех едно Слънце. Като им го занесох те вече бяха нарязали сланина, мезеха и тихичко си говореха. Изгониха ме дипломатично .... и това е историята.
тук слагам една черта за разделител и под нея следва талкувание
Сетих се за този мой ранен детски спомен, тъй като преди малко си купих един пакет тютюн Sunny. Като го отворих видях отвътре, с дребни букви че пише "Слънце - Стара Загора". Веднагически се сетих за славните цигари от младостта на дядо ми ... и за тази никаква случка. Никаква, ама така ми се е запечатала под косата че сигурно бая съм се впечатлил. Впечатлителни бяха уменията им да хем да си придават вид че живеят най-трудният живот на света, хем да намират почивката зад всеки ъгъл.
Ето и превод на част от терминологията от онова по-горе (превод от капански):
судурма (суздурма) - тераса на втория етаж на селските къщи
тарга - каса (бира)
серть - корав, чешит, лют, силен, сприхав (в случая дядката искаше да каже да му взема от силните цигари, демек Слънце)
дерть - кахър, благ (това означаваше "по-леките цигари" - Стюардеса)
и сглобената фраза:
ако няма серть, ша земиш по-дерть - ако няма Слънце, купи Стюардеса